• Как станах по-добър програмист?

    Един коментар към тази статия ме накара да се замисля. Въпросът е доста специфичен – какво съм направил, за да стана по-добър програмист от колкото съм бил в началото?

    Към днешна дата стават общо 8 години, в които активно програмирам и си изкарвам хляба с тази професия.

    През тези 8 години съм имал най-различни представи за това що е то да си програмист и не малко пъти съм си мислил, че знам всичко и повече развитие няма.

    Като погледна назад виждам няколко сравнително ясни неща, които са ми помогнали да стана по-добър. И то не само по-добър в това да мога да пиша на повече езици и технологии, а по-добър в това да разбирам в дълбочина нещата, с които се занимавам.

    Да мисля, преди да пиша.

    В тази статия няма да говоря за продуктивността на програмиста, тъй като това е важно, но и заслужаващо отделна статия нещо.

    Disclaimers:

    1. Разбира се, цялата тази статия стъпва върху предпоставката, че съм добър програмист 😀 Та нека предположим, че ставам.
    2. Разбира се, това е моят опит и той не е задължително да работи за някой друг човек. Написаното е в иторически план и е self-reflection. Опитал съм се да бъде проследима мисълта, но на моменти това свойство се изгубва.

    Началото – Flash, Flex

    11ти клас беше моето “зарибяване”. Опитвах се да пиша малко на C++, но истинската ми страст беше Flash и Flex – да се разработвам игри и “Rich Internet Applications”. Тогавашния hype.

    Тогава си нямах на представа какво се случва. Стилът беше copy-paste driven development и проба-грешка, докато не се получи каквото трябва. 50-редови if проверки бяха ежедневие.

    Уроците на Lynda.com бяха моят източник на знания и можех да правя нещата, които се правеха там. И много малко отстрани.

    Тогава не бях добър програмист, a бях просто ентусиаст.

    PHP и WordPress

    Естественото продължение на Flash и Flex света беше да имаш сървър, в който да пазиш резултатите на дадена игра.

    Най-естествено и спрямо моето много ниско ниво, аз се спрях на PHP.

    Беше славна година, в която пишех всичко – блогове, форуми, чатове, браузърни игри и всичко друго, сравнително безполезно.

    Това беше моментът в който се чувствах много силен в своите програмистки умения. Можех да решавам произволни проблеми и това беше важно. Фактът, че пишех код, който не ставаше за нищо не беше от значение.

    Като погледна назад се радвам, че започнах с PHP. Това ме научи на основните и важни неща в уеб програмирането, без да имам тежка абстракция отгоре. Но също така се радвам, че успях да прогледна и превъзмогнах този език.

    Редом с PHP правех и много WordPress разработки. Схемата е ясна – купуваш тема, нацъкваш сайта с plugins и правиш сайт за 500 лв.

    Тогава не бях добър програмист, a бях просто ентусиаст със самочувствие че знае много.

    ФМИ и Компютърни науки – началото

    Въпреки че учех, за да ставам лекар (inheritance, you know), някак си случайно се озовах във ФМИ (София), след като с Василен (тогавашен мой съученик в МГ Плевен) взехме някакво престижно място на НОИТ и изкарахме 5 и 50 за ФМИ. Проектът беше интересн – Flash, Flex, PHP и JavaScript за образователен портал с образователни игри.

    Реших да запиша Компютърни науки, защото така. Там бяха умните, а и познавах голяма част от тях.

    1ви курс беше доста тежък и искаше доста учене. Аз разбира се можех да програмирам и курсовете като Увод в Програмирането, Обектно Ориентирано и Структури от данни ми бяха лесни. Почнах да уча Java и се справях добре с нея.

    Математиката беше друга бира. Там трябваше сериозна работа, пък и не разбирах точно какво се случва.

    По това време Наков беше популярен.

    Аз, като един наивен младеж, реших да вярвам на Наков, че математиката не е нужна. И без това беше трудна. Какво по-добро извинение за да не полагаш усилия?

    По това време усилено учих Java и обръщах внимание на алгоритми и структури от данни. С изборната дисциплина “Съвременно Java програмиране” + редовните курсове събирах по 20 часа Java на седмица в университета. Имах добри преподаватели и бях изчел доста книги и правех много странични проекти. Всичкото това на Java.

    В началото на втори курс започнах стаж с Flex и Java в компанията, която обича буквата v.

    Тогава не бях добър програмист, a бях просто ентусиаст със самочувствие че знае много и вече добра доза арогантност що се отнася до ФМИ и математиката.

    Начало на преподаването

    Година по-късно бях започнал да трупам невзети изпити. Тогава излезе една много интересна възможност – да участвам в преподавателския колектив на изборната дисциплина “Съвременно Уеб Програмиране”, заедно с Иво Христов, Жоро Пенчев и други.

    Ставаше на въпрос за преподаване на PHP и JavaScript, а аз все още пишех и на PHP и нямах нищо против.

    Когато започнах да преподавам, нещо в мен се промени. Говорех за неща, които не ми бяха напълно ясни. Задаваха ми въпроси, на които не знаех отговора (а понякога не знаех какво ме питат).

    Започнах да осъзнавам, че има още много хляб да ям. Освен това, не разбирам нещата в дълбочина.

    Тогава започнах активно да гледам видео уроци и клипчета в YouTube. Основно от MIT и Harvard. Бях жаден за знания и дълбочина в полето на програмирането.

    Благодарение на Жоро Пенчев, станах асистент и на 2 групи по Функционално Програмиране. Фактът, че преподавателския колектив беше много силен и факта, че не исках да се излагам пред студентите ме бутна много сериозно в писане на код и в подготовка.

    Въпросът, който винаги си задавах, когато подготвях материал е “Това сега защо ни трябва и за какво е тук?”. Опитвах се да има последователност в занятията и да вървим по нишка, която ще ни доведе до по-голямо прозрение за програмирането.

    Основният ми източник тук беше SICP. Силно препоръчвам преглеждането на тази книга.

    Преподаването беше първият момент, в който си отворих очите и разбрах, че съм бил просто арогантен студент, който може да пише код, който решава проблем X. Нищо повече.

    Втори епизод на преподаване

    Тъй като все още се занимавах основно с PHP и WordPress за изкарване на хляб, а преподаването ми беше харесало и ме беше научило на страшно много неща, реших да водя курсове в някоя академия.

    По стечение на обстоятелствата започнах да водя курсове в SoftAcad. За мен беше много полезно преживяване, защото работех с хора, които хал-хабер си нямаха от програмиране, а аз трябваше да ги уча на уеб.

    Изкарах 2 курса – “Уеб Програмиране с PHP” и “Бази от Данни”.

    И докато преподавах, нещо много сериозно ми беше направило впечатление – водех курсове на хора, които бяха излъгани, че ще станат програмисти след 4 месеца, когато те нямат и базовата основа. Предпоставката беше, че те ще се научат на всичко в курса, защото са платили. До ден днешен, подобен тип академии продължават да правят подобни неща.

    Времето, което прекарах в SoftAcad беше достатъчно, да ме бутне в посока за това да си направя собствена академия.

    Към този момент бях среден по възможности програмист. Можех да пиша уеб и се оправях с JavaScript. Имах сравнително добри знания по програмиране и бях прекарал известно време борейки се с курса по Алгоритми във ФМИ.

    Ако исках, можеш да си намеря добра работа с добро заплащане като уеб програмист с PHP. И до момента щях да съм на същото ниво.

    Математиката

    Както споменах по-рано и аз имах “Наков период” в моето развитие. “Математиката не ти трябва” беше лайт мотив за мен и много мои колеги.

    Също така имах и 13 невзети изпита (как съм записал 4ти курс е тема за друга статия :D), като голяма част от тях бяха математически.

    Почнах да уча по принуда и да търся клипчета в YouTube / Coursera / Khan Academy, защото в уикидот повечето неща не са обяснение добре. И тогава започна да ми става интересно. Колкото повече разбирах дадената математика, толкова повече връзки правих с програмирането.

    Сесията, в която изчистих 10 от 13 изпита беше голямо израстване за мен. Учех почти и само математика. Основно от Coursera и Khan Academy. Специално в Khan Academy бях изгледал всичкото видео, което беше свързано по някакъв начин с “висшата” математика.

    И тъй като бях с ограничено време, не учих на изуст, а учих, за да разбера. За да мога да възпроизведа “защото” на материала. Беше ми интересно и успявах да предам този ентусиазъм и на част от изпитващите.

    В този момент ми станаха интересни езиците за програмиране сами по себе си. В този момент започнах да виждам абстракцията на много повече нива.

    Това беше момента, в който се освободих от Наковите лъжи и от сляпото преследване на диплома заради самата диплома. Започнах да търся знания. Мога смело да заява, че ученето на тази математика ме накара да израстна и да започна да гледам на програмирането по съвсем друг начин

    Математиката ме направи по-добър програмист. Беще трудно и именно тази трудност помага за израстване.

    Занаят и инструменти

    Паралелно с това, благодарение на хора като Стефан Кънев, Божидар Бацов, Киро, Митьо и компания, започнах да се замислям за това как работя и за това как се разработва един софтуер.

    До тогава използвах Windows за операционна система и някаква разновидност на Eclipse за среда за разработка, което беше последвано от Sublime.

    Тъй като ученето на цялата тази математика ми даде много, реших да се пусне в посока Linux за домашна употреба, въпреки първоначалните трудности.

    Това ме накара да използвам много повече терминал, което пък от своя страна доведе до момента, в който започнах да използвам vim като текстов редактор. За щастие, това беше моментът в който пишех главно на Python / Ruby / JavaScript и нещата си пасваха идеално.

    Бях изключително непродуктивен, но с времето, терминала и vim ме направиха много по-добър програмист. Бих ви препоръчал да излушате и някоя друга лекция по въпроса.

    В момента, времето, което прекарван пишейки код е главно в терминал и vim. Въпреки, че имам доста слаби dotfiles, продуктивността ми отодвана мина тази, когато работех със Sublime.

    A Windows се ползва в случаите, в които трябва да излезеш от gold-а на StarCraft 2.

    Преподаване, споделяне и говорене

    Със старта на HackBulgaria, преподаването се превърна и в професия. Когато водиш курсове в твоята собствена школа, не можеш да си позволиш да си слаб. Това означава, че за да преподадеш нещо, ти трябва да:

    1. Да разбереш за какво става на въпрос.
    2. Да можеш да го обясниш
    3. Да можеш да го имплементираш, особено ако е фундаментална концепция
    4. Да изрешиш задачи, които после ще даваш на курсистите

    Правенето на това нещо в рамките на вече 2 години дава страшно много.

    Започнах и да говоря по разни събития, като част от видеата може да видите тук. Говоренето пред публика на технически теми е същото като преподаването. Изисква подготовка и добър начин на представяне на информацията.

    Това беше моментът, в който осъзнах че най-добре учиш нещо, което трябва да преподадеш.

    Писане на софтуер, който се използва от хора

    И като за край остана нещо много важно. През цялото това време винаги съм се опитвал да пиша софтуер, който да се използва директно от хора.

    Тъй като бях видял колко безполезни неща мога да пиша за университетски проекти реших, че ако ще се пише нещо, то трябва да бъде поне донякъде полезно на някой за нещо.

    Писането на такъв вид софтуер те учи на умения, които няма как да се преподадат в който и да е курс.

    За мен финалният изпит за всеки един програмист е дали може да напише нещо, което да не е готово за изхвърляне от първия ден, и което ще бъде качено на production, за да се използва от други хора (или пък от него самия/самата)

    TL;DR

    Тъй като статията излезе по-дълга от колкото я исках, ето едно кратко обобщение на нещата:

    • Преподавайте. Няма по-добър начин да се научи нещо, което трябва да бъде обяснено от вас на други хора.
    • Учете математика и теория. Задълбавайте там. Няма да получите директната полза, която да може да я приложите в работа, но ще получите начин на мислене и начин на виждане, които нямат замяна.
    • Избирайте си и си развивайте инструментите, с които работите. default настройката е добра за старт, но не и завинаги.
    • Пишете код, който се ползва от хора. Така ще имате стимул да пишете хубави неща, да пишете тестове, и т.н.
    • Учете различни езици и технологии. Пробвайте нещо функционално, нещо статично типизирано, нещо динамично. Пробвайте нещо от по-ниско ниво. Пробвайте хибриди (да не се тълкува като хибридни мобилни приложения. Това може и да не го пробвате :D)
    • Търсете модели и шаблони в нещата, които учите. Изнесете знанието извън конкретната технология и език, за да може да го прилагате винаги.

    Към момента стига толкова. Аз имам още много да уча и ще продължавам да го правя. Правете го и вие.

  • Защо имаме този глад за програмисти?

    After nearly an year without blogging, it is time for a second restart. This time, I am going to write in Bulgarian, because the topic is contextual for what’s happening in Bulgaria.

    Programming

    Programming

    На IT сектора в България не достигат X на брой хора, които да започнат работа.

    През последните няколко години, X беше замествано с числа като 5000, 10 000, 20 000 и т.н. За точността на числото може да говорим в изцяло отделна статия.

    Това, което всеки занимаващ се по някакъв начин с IT индустрията в България, може да забележи е, че постоянно има търсене.

    “Познаваш ли някой JavaScript програмист?” е често задаван въпрос.

    Обяви за работа за програмисти се появяват по билборди, в метрото, по радиото. Споменаване на няколко ключови думи в LinkedIn ще доведе до буря от HR хора, които ви питат как сте и дали случайно си търсите работа.

    В деня преди HackFMI 6, таксиджията, който ме караше, ме попита дали мога да му намеря 1-2 програмистa, за една бизнес идея.

    На кратко, има търсене за програмисти, което не намира съответното предлагане.

    И тъй като това е бизнесът с една от най-големите добавени стойности в България (и позволява добър стандарт на живот), то въпросът е важен.

    Като човек, който се занимава с преподаване и обучаване на програмисти, постоянно си задавам този въпрос – Защо го има този глад?

    От наблюденията ми досега, следват няколко идеи, които искам да ви споделя.

    И преди да започнем, три много важни disclaimer–а:

    • Статията ще се фокусира върху хората, които вече са завършили училище и са влезли в някакъв университет или пък работят. За учениците ще пиша накрая.
    • Като следващи стъпки, ще се опитам да вляза в повече подробности с референции и данни от нашия опит в Хак България. Сега споделям моето наблюдение.
    • Където се срещне думата образование, имам предвид “IT образование”.

    Време

    Read more

  • Blog Restart

    It’s been a year since I’ve posted something here. Shame on me!

    At least, I can say that my year was quite dynamic and full of interesting things which left me no time for my personal blog. At some point, I forgot I had a blog and one Google search, hitting my own article reminded me of that.

    So it’s time to restart the blog with fresh content. There are a lot of stories I want to share too.

    And if you ask – what was the reason you forgot your blog? The answer here is easy – HackBulgaria!

    This is the project that I was working on during the entire year.  Hack Bulgaria is a hacker school, based in Sofia, where we deliver world-class programming education and preparing people to be above-the-average on skill level and find a better job in the IT ecosystem in Bulgaria.

    You should check out HackBulgaria’s GitHub – everything we have done for 2014 is there.

    Think. Code. Test. Deploy

    Think. Code. Test. Deploy

    Some updates

    That’s it 😉

    Thanks for reading!

  • Scratching the Surface and High Drop-out rates from MOOCs

    Yesterday, I was reading some articles (Here and Here) about MOOCs drop-out rates and was thinking – Why the hell most of the students don’t finish their entire online course, even when it’s taught by the best of best (Both universities and professors) ?
    This drop-out rate can be a very bad thing, when you have to convince someone that MOOCs are a good idea.

    But, I opened my Coursera account and saw the same effect – in dozens of courses that i signed up for, watched the videos for week 1 and week 2 and after this, dropped out.

    But wait a minute, I have finished one course of Cryptography and right now, I am doing pretty well with the Machine Learning in Coursera.
    For the rest of the courses, I contributed to the high drop-out rate by not sticking with them.

    Mooc

    Picture from http://en.wikipedia.org/wiki/File:MOOC_poster_mathplourde.jpg#filelinks

    So what can be the problem with MOOCs ?

    As I checked my YouTube subscription’s list, I realized something – I enrolled for 80% of the courses in Coursera (and edX) out of pure curiosity for the topic.
    All I wanted to do is to scratch the surface – get to know the topic and see some examples. After that, I had no motivation to finish an entire course in Sociology, for example.

    RadoRado's YouTube Subscriptions

    RadoRado’s YouTube Subscriptions

    I love to watch YouTube channels like Numberphile, Veritasium, CGP Grey, MinutePhysics etc., because they produce short (10 to 15 minutes long) videos on different topics (From Math, to Geography and Quantum Physics)
    I scratch the surface of those topics.
    And when something gets more interesting for me, I research it & dive deeper into it. If I don’t go deeper into it straight ahead, it’s not that I am dropping out of a given topic – maybe it’s not the right time.

    Curiosity for a topic vs. I want to take this entire course

    And then I realized that I use Coursera as if it was a YouTube. If there’s an interesting course, I enroll for it, because I want to know more about it.
    And after Week 1 or 2, I stop watching videos, because my curiosity has been satisfied for that moment.

    I believe most of the people who use Coursera tend to do the same – they see an interesting topic with great introduction video, but they don’t care about all the details as they would in a university. Not for the first time in that topic.
    And so they drop out, because the course is too long, the material is too hard, they don’t care anymore or they simply forgot about the course.

    To sum it up, this is what happens:

    1. An interesting course is coming in Coursera.
    2. I would love to learn more about that topic, so I Enroll.
    3. After week 1 or 2, when I got enough from the topic for that given moment, I stop waiting for next videos or watch next week videos.
    4. And because I have to enroll, in order to watch the videos, I contribute to the high drop-out rate

    Now imagine with the marketing efforts of Coursera and the good video introductions for most of the courses – lots of people are doing the same thing!

    Wrong or not ?

    Of course, such behavior is not wrong. People are curious enough to enroll, but not sure if they want to finish the entire 12 week course there.

    And because enrollment is easy & required – in the end, you have a huge drop-out rate.

    And people are saying – “You see, MOOCs are not working ! See this 90% drop-out rate!”
    I think, this is a win for MOOCs, because more and more people are getting interested in topics, they never expected to learn from MIT or Harvard professors before.
    And they may not finish a course from the first time, but the curiosity counts. The drop-out rate should not be such a key metric.

    This means that there is a room for improvement and a market for new players. Get people hooked up on a certain topic by removing most of the Academic stuff out of it. And when a given person is ready – offer them a university course about the topic!

  • Тhoughts after HackFMI 2.0

    HackFMI 2.0

    HackFMI 2.0

    It’s been a while since I blogged for the last time, so here goes – an article to write down my thoughts, after the successful HackFMI 2.0.
    Also, as a disclaimer, I will try not to leave my blog empty for months!

    After the first hackathon we did, one thing was clear – HackFMI should become a tradition, taking place each semester, until the end of time!
    And in order to make this happen, we pulled of HackFMI 2.0 – the second hackathon for this year, in the Faculty of Mathematics and Informatics.

    HackFMI 2.0 took place on 25th, 26th and 27th of October, again, in the Faculty of Mathematics and Informatics.

    Picking topics

    For the second hackathon, we decided to ask the students, what they want to code by creating a simple google docs poll.
    The answers included topics like Hack for FMI, Hack for Education, Game Dev Hackathon, Startup Hachathon and many others.

    Asking the students turned out to be a great idea, because people started suggesting topics and giving arguments why it would be cool, to have such a theme for HackFMI 2.0.
    In the end, we decided to go with two, instead of just one topic. The poll results can be found here.

    One thing that we are going to do again, for the next hackathon is, to ask the students, what the theme should be.

    Hack for FMI, Hack for Education

    With what software and hardware solutions can we come up with, in order to change the environment in the University and in the entire educational system ?

    Hack for FMI was the topic from the first hackathon, but Hack for Education came out as a winner from the poll. And since everyone are talking about “What should we do about education in Bulgaria ?”, we decided to give it a try and see how it’s going to turn out.

    With two different topics, we have two different sets of winners (Which you can read about here [In Bulgarian])

    From organizational point of view, having two different topics (and two different sets of winners) was a bit of a nightmare. The entire hackathon lost some of its focus.
    In the end, it was worth it, because the solutions in Hack for Education were outstanding!

    The team who won, created an online judge system, for programming contests, that addresses all the weaknesses of other judge systems – scalability, not crashing when everyone submits in the end, easy to install (Just a script) and supports virtual contests. You can basically run your programming interviews with that system.

    The second team created a mobile game, that helps little children learn English – the app receives in realtime a word, speaks it (Via text 2 speech) and the child should write the word correctly back to the phone.
    The entire game supports web application too, where you can enter an entire paragraph of english text, and have it dictated to you (At a regulated speed) and after you submit the text back, you get a detailed diff (Up to a character) where you did wrong.

    The third team created an entire platform for classroom gamification, where every child has a skill tree of spells and can use different spells during the class.
    The teacher has a tablet, where he can see what kind of spells are being casted and by who.
    The entire process of studying turns into a game, close to what kids play nowadays – Leauge of Legends, Dota, etc.

    Magic School

    Magic School – the third place idea

    For the next hackathon, I think we are going to return to one topic only, in order to retain the focus. And if there are many interesting topics, HackFMI will increase it’s frequency.

    Open for High Schools from Sofia

    HackFMI 2.0 was open not only for students from FMI, but for students from other Universities and High Schools.
    This was one of the best decisions we made, because we had visitors from ELSYS, NPMG and SMG (which are one of the best high schools in Sofia)
    Read more

  • Тhoughts after the Summer HackFMI

    Last week we pulled off a HackFMI event during the summer break in the university.
    The Summer hackathon was with a different format than the standard HackFMI – 5 days long, everyone is on the same team and we have a clear goal for what we have to do.

    And since you can read this article, to get a sense of the entire hackathon, I will skip the summary and go straight to some observations and thoughts about the format and the work we have done.

    Diaphanum

    That’s the name of the system we were working on, during the hackathon.
    It means “transparent” in latin and its purpose is to serve as a public archive of the Student Council’s work in the university.

    The set of the hackathon was the following:

    • 10 people writing code in 2 different teams – backend (Python and Django), and frontend (HTML and JavaScript).
    • A full document with specifications about the system.
    • Two project managers, reading the specifications and handling a Trello board
    • Github as a main repo and source control system

    I will go through each part from the work on the project and share some insights 🙂

    The setup of the project

    Making Python / Django and PostgreSQL work on Windows is not a trivial thing.

    We started off by creating a README.md file in the repo, that explains how to set up your environment and run the project, which saved us tons of time.
    Read more

  • Results from the University Course for Web Programming

    Today we had the final exam for the “Web Programming with PHP and JavaScript” course in the Faculty of Mathematics and Informatics (shortly – FMI) and I would like to share some interesting data and observations from my experience as one of the teachers in that course.

    First, some background information – I am studying Computer Science at FMI and I am part of the guys, that teach the Web Programming course.
    This is the 3rd year of the course since it’s beginning.
    The course is an elective one and it aims to provide General knowledge in Web Programming (With PHP, as a backend language).

    How the course works

    Read more

  • The Awakening in Bulgaria – A Protest By-product

    In Bulgaria right now, there is a massive unrest. Every evening, approximately 20k people gather to protest against the current government – The Bulgarian Socialist Party.

    And while there are many downsides when people protest for a long time, I want to pay attention to something else – people in Sofia (The capital of Bulgaria) are slowly awakening from the 20 year slumber, after the fall of the communist regime, and the consequences after this government falls down will be huge and in my opinion – very positive.

    A sea of people at the protests

    A sea of people at the protests

    Everyday, people are getting more and more creative with their banners. Everyday, more people who were never before interested in the political scene, start to pay attention and to participate (For example – you can see a lot of the Bulgarian developers and entrepreneurs taking part in the protest).
    Here are few very bright examples:

    Creativity Unlocked

    We are creative people but we do not express ourselves very often.
    Because of the protest, people started thinking – “How can we make our statement more fun, more sarcastic and with a deeper meaning ? Everyone can make a banner saying “Resign!”. I want to make something better!”

    Pavel Kolev, a smart and young software engineer, became viral with his dog, carrying a different and witty banner everyday. His post got more than 750 likes and shares in just few days!

    In order to stay creative, people can check the following tumblr page : fostavka.tumblr.com to get fresh ideas for their posters.

    And of course, the most creative ones are viral in the social networks (Twitter and Facebook)
    Read more

  • Call of the Guru materials

    Earlier this week (28.05) there was a very interesting event, called “Call of the Guru”, that happened in the Faculty of Mathematics and Informatics.

    Call of the Guru

    Call of the Guru


    The idea was to gather freshmen together and talk about various topics, that are very interesting for the new students:

    • Working during the Bachelor degree education and the consequences of not going of the University.
    • Motivation for studying. Where to find it ?
    • What career path you should take ? Working for big companies, internships, working for startups.
    • Starting your own company while you are at the university

    Big thanks to Maya and Mira (Two awesome ladies, that were the main part of the team, that won 2nd place at the first HackFMI) for organizing this great event. When I was a freshmen, no one cared about me and my knowledge and how i see the big picture of the university.

    Now the things have changed and there are going to be more events like that, which actually bring value.

    Miro from SofiaValley.com wrote a great article (In Bulgarian) recapping the entire event. You should read it !

    My part and some materials

    Call of the Guru

    Call of the Guru


    My part in the event was to talk about “Working for startups – What to know and what to avoid.” and as I promised, here are some interesting materials that I would recommend every student to read and know about.
    Read more

  • A Jobs Platform For My Blog

    I am going to do an interesting experiment.

    One really cool guy, Lyubomir Petrov, approached me with a question whether I’d like to link a sub domain, like jobs.radorado.me to his distributed jobs platform to give it a test.
    I really liked the idea that I will have a local jobs platform without all the noise and administrate it myself.

    So here’s the deal – jobs.radorado.me is now live and I am going to give it a try.

    Jobs platform in a Blog ?

    Yes, I know it sounds weird but the idea is a good one.
    I am often asked to hunt people for positions in startups, so why not include my virtual profile in the hunt too ?

    Since this is an experiment, I am going to put my own set of rules (You can check them in the section after).
    Still, most of the companies and startups in Bulgaria are not using services like Careers 2.0 or SomewhereHQ (I think Eventyard are the pioneers there) so this job platform may come in handy.

    Careers 2.0

    Careers 2.0 – A Search for Sofia, Bulgaria


    There are few more resources for looking for companies or talents for the startup ecosystem here, but the overall picture is bad-looking.
    I wonder when the big guys from jobs.bg and jobtiger.bg will notice the big startup bubble and the huge demand for talents to work in the newly funded and founded startups here. I bet, not soon.

    So How do I post an offer ?

    This is simple – you go to jobs.radorado.me and use the button to add a new offer.

    But keep in mind the following rules that I will apply to all jobs offers, before approving them:

    • Offers must be for programming jobs – something software or hardware related. No bartenders, please.
    • Each job offer will have a limited time to live on jobs.radorado.me – 1 month. Every offer that is month old will be deleted.
    • Be creative and tell a story. Everyone can create a boring job offer, so try to be different.
    • I hold the final decision. All jobs must be approved by me, so if I don’t like something, i will notify the owner / creator and remove it.
    • Finally, if you want more attention to your job offer, you can contact me for more details. Subscribing to my blog will help a lot there 😉